Млад защитник на тренировка по остатъчна защита, сниман отзад и отдолу, пред него трима размазани съотборници в атака, врати с мрежи на заден план.
Тактика и игра

Как да тренираш остатъчна защита при децата и юношите

Остатъчна защита в детско-юношеския футбол: три принципа, три упражнения за U-10 до U-16 и данни от Бундеслигата, които можеш да използваш още утре.

Обновено на 16 мин. четене

Накратко

  • Остатъчна защита означава: при собствената атака играчи съзнателно остават назад и пазят пространството, през което би минала контраатака, а не определен противник.
  • Три понятия стигат: брой (числено превъзходство срещу нападателите), стъпаловидност (триъгълник, не линия) и разстояние (по нашето правило най-много 10–15 метра).
  • В 153 мача от сезон 2020/21 на Бундеслигата при загуба на топката средно 3,7 остатъчни защитници стояха срещу 2,0 нападатели на противника, тоест в превъзходство.
  • Хорст Вайн кара още осем- и деветгодишните да играят така, че при гол един от трима играчи да е отзад; темата се обяснява от U-12/U-13 нататък.
  • Типична грешна нагласа е „Мартин ще покрие“: без поименно разпределени роли случайността решава кой стои отзад при контраатака.

Стоиш до страничната линия, отборът ти е с топката в третината на противника, идва центриране, минава над всички, противникът превключва, три подавания, гол. На връщане поглеждаш състава си и разбираш: отзад просто нямаше никой. Всичките осем полеви играчи бяха някъде между централната линия и наказателното поле на противника.

Точно за това съществува понятието остатъчна защита. Остатъчната защита са играчите, които при собствената атака остават назад, за да предотвратят контраатака след загуба на топката. Чувал си понятието на треньорския курс, може би и в коментара на мач от Бундеслигата. Липсва обаче конкретният мост: Как да го тренирам с U-12/U-13 в сряда вечер? Тази статия запълва точно тази празнина. Определение, принципи, три упражнения, чести грешки, указания по време на мача.

Когато всички тичат напред, идва контраатаката

Типичната картина в детско-юношеския футбол: топката е напред и всеки иска да участва. Крайните защитници се включват, опорният халф се изнася напред, централните защитници стоят на централната линия. Изглежда смело. И работи, докато атаката завършва с удар.

Проблемът започва в мига, в който топката бъде загубена. Две подавания на противника стигат и отборът ти тича 40 метра назад, докато един нападател на противника излиза сам срещу вратаря ти. В разговора след мача чуваш обичайните реплики: „Мислех, че Мартин покрива.“ „Защо никой не тръгна?“ А накрая: „Просто нямахме късмет.“

Не беше лош късмет. Гол след загуба на топката, при който отзад не е стоял никой, означава липсваща остатъчна защита. Същият риск възниква и при активния пресинг напред: който преси смело високо, без остатъчната защита да е на място, кани всяка контраатака. Как да тренираш пресинг с U-13/U-14, без да отвориш дупка отзад, ще намериш в статията за контрапресинга.

Пазиш пространство, не противник

Остатъчната защита се различава от опеката. Опека означава: следвам своя противник, накъдето и да тича. Остатъчна защита означава: стоя на определена позиция и пазя пространството, през което би минала контраатаката, дори в момента там да няма противник.

За младите играчи тази разлика не е очевидна. Те искат да тичат към топката или след противник, а празното пространство им се струва като бездействие. Точно затова трябва изрично да им научиш разликата.

Формулата „пространство, не противник“ е опростяване за младите играчи. Научно признато определение на остатъчната защита няма. Изследване от Бундеслигата я описва като позицията на най-задните защитници при собствено владение, която след загуба на топката трябва да предотврати контраатака (Forcher и колеги, 2023).

Остатъчната защита е част от преходната игра. Ако искаш по-широкия контекст около спечелването и загубата на топката, ще го намериш в статията за преходната игра в детско-юношеския футбол.

Защо при децата остатъчната защита работи различно

В професионалния футбол остатъчната защита е въпрос на фина настройка: връща ли се опорният халф между централните защитници? Прибира ли се далечният от топката краен защитник към междинния коридор? До U-13 това още не е тема и претоварва децата. От U-14/U-15 се добавя стъпка по стъпка.

При децата и юношите значат три прости неща:

  1. Когато топката е напред, отзад изобщо има някой.
  2. Този някой стои така, че да може да спре дълга топка или контраатака.
  3. Играчите сами знаят, че в момента имат тази роля. Не решава случайността.

Ако отборът ти усвои тези три точки, си покрил най-важното. Всичко отгоре е детайлна работа за по-големите възрасти.

Трите принципа: брой, стъпаловидност, разстояние

Когато искаш да обясниш остатъчната защита на отбора си, сведи я до тези три понятия. Можеш да ги използваш във всяка възраст.

Брой. Колко играчи остават назад? Нашето правило: числено превъзходство срещу нападателите на противника. Ако двама нападатели стоят високо, назад остават трима твои играчи. Ако е един, стигат двама. Плюс вратаря. В Бундеслигата в момента на загуба на топката средно 3,7 остатъчни защитници и 2,0 нападатели на противника стояха в зоната до 10 метра пред най-задния защитник, измерено в 153 мача от сезон 2020/21 (Forcher и колеги, 2023). По-голямото превъзходство там вървеше заедно с по-успешна остатъчна защита. Това е само указание, не доказателство: изчислителният модел на изследването предсказваше успеха само слабо, а неуспешните ситуации бяха само 75.

Стъпаловидност. Остатъчните защитници не стоят на една линия. Единият по-назад, другият малко по-напред, леко разминати. Така се получава разположение в дълбочина, което пресича както дългата топка, така и късото подаване през центъра. Линията се преодолява с едно-единствено подаване в дълбочина. Стъпаловидното разположение принуждава противника към второ подаване, а то му струва време.

Разстояние. Остатъчните защитници не стоят на 30 метра един от друг. По нашето правило между двама остатъчни защитници има най-много 10–15 метра. Твърде голямо разстояние означава: противникът минава между тях. Твърде малко разстояние означава: една стена стига и двамата са преодолени. Остатъчната защита в Бундеслигата беше средно около 28 метра широка и малко над 7 метра дълбока (Forcher и колеги, 2023). Изследването мери ширината на площта, която играчите заемат до 10 метра пред най-задния защитник. Затова четем 28-те метра като разстояние от единия краен остатъчен защитник до другия. При почти четирима играчи между двама съседи остават около 10 метра, а това съвпада с правилото.

Брой, стъпаловидност и разстояние са три понятия, които младите играчи могат да запомнят. Повече не им трябва.

Линия срещу стъпаловидно разположение

На една линия (вляво) пътят на контраатаката се разиграва директно. Разминати и стъпаловидно (вдясно) двамата остатъчни защитници затварят и двата пътя.

ГрешноЛинияAНападател в контраатакаV1V2Остатъчен защитник, разминатДупкаПравилноСтъпаловидноAНападател в контраатакаV2V110–15 mОстатъчен защитник, разминат

Кой остава назад според схемата на игра

Тук става конкретно. Играчите трябва да знаят каква роля имат в остатъчната защита. Това зависи от схемата на игра и от възрастта. Възрастите в скобите следват германската система на DFB; у нас БФС нарича формите просто футбол 7, футбол 9 и футбол 11.

Малко игрище, 7 срещу 7 (U-10/U-11, според регионалния съюз в Германия и U-12/U-13): При U-10/U-11 правилото от принципа „брой“ прилагаш сам, като преди мача казваш кой остава отзад. Понятието „брой“ играчите научават едва при U-12/U-13. Ако при противника един нападател стои високо, назад остават двамата най-задни полеви играчи. Ако са двама, определяш трети играч, който също остава отзад. Повече на тази възраст не трябва. Двамата най-задни полеви играчи на практика обикновено са двамата защитници, макар че в 7 срещу 7 няма формални позиции.

Игрище за 9 срещу 9 (U-12/U-13): При 3-3-2 или 3-2-3 срещу двама нападатели на противника назад остават тримата защитници. Това е превъзходството от правилото. Ако противникът играе само с един нападател, стигат двама защитници, а третият може да се включи напред. Дефанзивният халф при собствено владение се изнася до централната линия, не по-нататък. Той пресича контрата, ако още един противник се затича напред.

Голямо игрище, 11 срещу 11, четирима отзад (U-14/U-15 и нагоре): Двамата централни защитници остават назад. Крайният защитник откъм топката се включва, далечният остава по-назад и се прибира към междинния коридор. Опорният халф се връща според страната на топката между или пред централните защитници. Резултат: трима до четирима остатъчни защитници в триъгълно разположение.

Голямо игрище, 11 срещу 11, трима отзад (U-16/U-17 и нагоре): Тримата централни защитници по правило остават. Двамата дефанзивни халфове се редуват: единият се включва, другият осигурява. Резултат: четирима остатъчни защитници, класически осигурителен четириъгълник.

Запомни един модел: до U-13 не ти трябват връщащи се опорни халфове и асиметрични крайни защитници. И при 7 срещу 7, и при 9 срещу 9 назад остават двама или трима остатъчни защитници според броя на нападателите на противника, винаги стъпаловидно. Едва от U-14/U-15 си струва да въвеждаш по-фини нюанси.

От каква възраст има смисъл

До U-9 включително: без тактически обяснения. На тази възраст „всички към топката“ е нормално и дори правилно, защото децата тепърва се учат да разбират играта. Игровото правило от следващия абзац все пак можеш да изпробваш още в играта 3 срещу 3 при U-9.

U-10/U-11: игрово правило вместо обяснение. Хорст Вайн кара още осем- и деветгодишните, тоест приблизително U-9 и първата година на U-10, да играят минифутбол така, че в момента на гола един от тримата съотборници да стои в собствената половина (Wein, 2012). Това е остатъчна защита като игрово правило, без нито дума тактика. В мача можеш допълнително да кажеш „Ники, ти оставаш отзад, когато атакуваме“, но без упражнения и без дъска. Кой ще се върне, е второстепенно; важното е да не са всички напред.

U-12/U-13: старт. Според нашия опит децата от около 11–12 години разбират идеята „пази пространството“ и когато им я обясниш. Преди това я учат чрез игрови правила. При U-12/U-13 въвеждаш трите принципа и пускаш първите упражнения. Две занимания месечно стигат.

U-14/U-15: основна тема. Оттук нататък остатъчната защита е постоянна част от всяко тактическо занимание. Тук играчите се учат да пазят остатъчната защита и при собствени статични положения, и при пресинг.

U-16/U-17 и нагоре: фина настройка. Асиметрии, промени в схемата, индивидуално разпределение на ролите според противника. Това е зоната, в която треньорите често прекаляват. Тук качеството е пред количеството.

От кога да въведеш остатъчната защита?

Препоръка по възраст, от игровото правило до системното занимание.

ВъзрастИнтензивностПрепоръкаU-8/U-9–Без тактически обясненияU-10/U-11Като игрово правило, без тактически обясненияU-12/U-13Старт: 3 принципа, 2 пъти месечноU-14/U-15Основна тема на всяко тактическо заниманиеU-16/U-17Фина настройка, асиметрии

Собствена класификация; игрово правило за осем- и деветгодишни по Wein (2012)

И трите упражнения по-долу стъпват на един и същ основен принцип: играчите учат остатъчната защита не чрез изолирани тактически обяснения, а чрез реални игрови ситуации с повод за контраатака. Зад това стои принципът на Хорст Вайн: „да стимулираш с игри, а не да инструктираш с упражнения“ (Wein, 2004).

Упражнение 1: Игра за притежание 6 срещу 3 с осигуряване

Упражнение 1: игра за притежание с остатъчна защита

Игрище 25 на 15 м, разделено на предна и задна зона, в края на задната зона врата. При вика за контра двамата нападатели на линията между зоните получават топката и контраатакуват към вратата, а остатъчните защитници стоят между тях и вратата. Графиката показва по-трудния вариант с двама остатъчни защитници.

Предна зона (15 м)Задна зона (10 м)A1A2A3A4A5A6V1V2V3R1R2S1S2Вик за контра: треньорът подава към S1 / S2R1 / R2 разминати, разстояние 8–10 мS1 / S2 на линията между зоните

Подготовка

Игрище 25 × 15 метра, разделено на две зони: предна зона 15 метра, задна зона 10 метра. На голлинията на задната зона стои врата, с вратар, ако имаш. Шестима нападатели и трима защитници стоят в предната зона. Трима „остатъчни защитници“ на атакуващия отбор стоят в задната зона пред вратата. Двама нападатели на другия отбор чакат на линията между зоните, тоест пред остатъчните защитници, така както нападателите на противника стоят високо в мача. Треньорът стои с топки до страничната линия. Трима остатъчни защитници срещу двама нападатели отговарят на правилото от принципа „брой“: числено превъзходство.

Протичане

Шестимата нападатели играят с топката в предното поле, цел: десет поредни подавания. Треньорът вика в случайни моменти „Контра!“ и в същия миг подава топка към двамата нападатели. Те контраатакуват към вратата зад остатъчните защитници. Тримата остатъчни защитници трябва да спрат контрата. Тя е спряна, ако те отнемат топката или я изкарат в аут, или ако нападателите не вкарат гол за осем секунди. Всяка спряна контра носи точка на остатъчните защитници, всеки гол точка на нападателите. 60 секунди натоварване, 30 секунди почивка, после смяна на ролите.

Вариант

Вместо „Контра!“ сигнал е загубата на топката: щом тримата защитници спечелят топката, те я подават към нападателите на линията между зоните. Това е истински момент на контраатака.

По-трудно: когато превъзходството вече се получава, извади един остатъчен защитник. Двама срещу двама е умишлено по-трудно, отколкото в мача, където отзад остава превъзходство.

Акцент за треньора

Стъпаловидността на остатъчните защитници. Не на една линия, а разминати, на 8–10 метра един от друг. На игрището, широко 15 метра, това остава под горната граница от 10–15 метра от принципа „разстояние“. Единият поема първия нападател, вторият осигурява срещу другия нападател, третият затваря пространството зад тях. Не отиват двама към една и съща топка.

Упражнение 2: 4 срещу 4 плюс двама остатъчни защитници

Упражнение 2: 4 срещу 4 с остатъчни защитници

Игрище 30 × 20 м. Нападателите атакуват голямата врата, защитниците след спечелена топка контраатакуват към една от двете малки врати. R1/R2 не бива да пресичат централната линия.

TA1A2A3A4V1V2V3V4R1R2R не минава централната линия →Голяма вратаВратарМалки врати (контра)R1 / R2 в собствената половина

Подготовка

Игрище 30 × 20 метра, от едната страна голяма врата с вратар, от другата две малки врати. Четирима нападатели срещу четирима защитници на цялото игрище. Допълнително: двама остатъчни защитници на атакуващия отбор, които не бива да минават централната линия към голямата врата.

Протичане

Нападателите атакуват голямата врата. Защитниците защитават и след спечелена топка могат по всяко време да контраатакуват към една от малките врати. Остатъчните защитници имат само една задача: да спрат контрата. Всеки гол от контра се брои тройно. Игрово време три минути, после смяна на страните.

Вариант

От U-14/U-15 нагоре: остатъчните защитници могат при собствена атака да се изнесат отвъд централната линия, но при загуба на топката веднага се връщат. Така играчите решават височината си в хода на играта, а не твърдо по зони.

Акцент за треньора

Моментът на загубата на топката. Остатъчните защитници не бива да гледат само топката. Те трябва да следят пространството и да предвиждат възможностите за контра още преди топката да е загубена.

Упражнение 3: Игрова форма с врати за контра

Упражнение 3: игрова форма с малки врати за контра

Нормален мач 7 срещу 7 или 9 срещу 9. Четири допълнителни малки врати за контра на страничните линии, по 2 на половина, на около 15 м пред голлинията. Голът от контра се брои тройно, ако ударът е до 7 секунди.

TTA1A2A3A4B1B2B3B47 секунди прозорец за контра3 т.1 т.Малка врата за контра (3 точки)Голяма врата (1 точка)Вратар

Подготовка

Нормален мач 7 срещу 7 или 9 срещу 9 на наличното игрище. Четири допълнителни малки врати за контра стоят на страничните линии, по две на половина, на около 15 метра пред голлинията.

Протичане

След спечелена топка защитниците могат или да атакуват голямата врата на противника (една точка), или да стрелят директно към някоя от вратите за контра (три точки). Условие за гол в малка врата: контрата трябва да завърши до седем секунди след спечелването на топката. След това се броят само нормални голове.

Вариант

При U-10/U-11 използваш варианта като игрово правило в нормалния мач 7 срещу 7, без врати за контра: гол се брои само ако при собствената атака поне двама играчи са останали в своята половина. Така остатъчната защита става условие за атаката, без да подготвяш упражнение. От U-12/U-13 свързваш правилото с вратите за контра. Числото две е нашата адаптация за 7 срещу 7 и 9 срещу 9. Образец е правилото на Хорст Вайн от минифутбола: в момента на гола един от тримата съотборници трябва да стои в собствената половина (Wein, 2012). При 3 срещу 3 го прилагаш точно така.

Акцент за треньора

Атакуващият отбор трябва преди всяка атака да реши: кой остава? Кой тръгва напред? След всяка серия 30 секунди пауза, в която играчите сами казват кой каква роля е имал. Паузата следва съвет на Хорст Вайн: вместо да дава решения, треньорът задава отворени въпроси, които карат играчите да мислят (Wein, 2012).

Петте най-чести грешки на треньорите

Грешка 1: Остатъчната защита се въвежда чак от U-14/U-15. Твърде късно. С U-12/U-13 можеш да поставиш принципите в проста форма, а като игрово правило дори по-рано. Който чака до U-14, пропилява две години потенциал.

Грешка 2: Ролята не се назовава. „Все някой трябва да остане отзад“ не стига. Кажи конкретно преди всеки мач: „Ники и Иво, вие сте остатъчните защитници. Когато атакуваме, оставате зад централната линия, разминати, на най-много 10–15 метра един от друг.“ Иначе никой няма да го направи.

Грешка 3: Твърде много сложност. Връщащ се опорен халф, осигуряване на междинния коридор, далечният краен защитник като допълнителен централен: всичко това е хубаво, но не и за U-13. Дръж се за трите принципа: брой, стъпаловидност, разстояние.

Грешка 4: Остатъчна защита само в стандартни упражнения. Ако темата винаги се появява в едно и също изолирано упражнение 6 срещу 3, играчите не разбират, че това е основна нагласа. Вгради я във всяка игрова форма, дори в свободните игри в края на заниманието.

Грешка 5: Грешките не се обсъждат конкретно. Когато контра мине и кажеш „Трябва да се осигуряваме по-добре“, никой не научава нищо. Кажи вместо това: „Петре, току-що беше в наказателното поле на противника, а беше остатъчен защитник. Твоето пространство е отзад, не отпред.“ Конкретно, лично, без упрек.

Как да даваш указания в мача: три прости сигнала

Играчите имат нужда от сигнали, които разбират от 40 метра. Три са се доказали в практиката:

„Назад!“: вик към остатъчните защитници, когато се изнесат твърде напред. Кратко, силно, еднозначно. Играчите знаят: твърде високо съм, трябва да се върна.

„Диагонал!“: вик, когато двама остатъчни защитници стоят на една линия. Единият трябва да слезе по-назад, другият по-напред.

„Навътре!“: от U-14/U-15 викът за далечния от топката остатъчен защитник, когато не се прибира навътре, а е залепнал за крилото. Той трябва да се измести към центъра, щом топката отиде на другата страна.

Повече от три сигнала претоварват, това е нашето правило. Дори една-единствена допълнителна задача може да стесни погледа: в тест за решения от хандбала юноши трябвало да посочат най-доброто решение и при това да внимават и за своя противник. 45 процента не посочили свободния съотборник (Memmert и Furley, 2007, цитирано при Memmert и König, 2011). Три сигнала стигат. Останалото обсъждаш на полувремето и след края на мача.

От тренировката към турнира

Най-добрият тест дали отборът ти е усвоил остатъчната защита не е неделният мач, защото там играят твърде много други фактори. Най-добрият тест е контролирана среда, в която виждаш един и същ отбор в няколко кратки мача срещу различни противници.

Точно за това е подходящ малък вътрешен турнир. Три или четири отбора, тоест три или шест кратки мача по 10 минути, а между мачовете една минута, в която накратко говориш с остатъчните защитници. В пряко сравнение виждаш какво работи и какво не. Играчите получават повторения под истински състезателен натиск. А накрая имаш класиране, което мотивира повече от всяко тренировъчно занимание. В официалните детски срещи по футбол 3, 5, 7 и 9 обаче Наредбата на БФС предвижда, че не се обявява резултат и не се прави класиране (чл. 4 (7)).

Пълен шаблон за подготовката ще намериш в чек листа за футболен турнир. Създай програмата дигитално, разпечатай я и я закачи до игрището:

Планирай своя турнир за 2 минутиБезплатно и без регистрация

Източници

Футболни съюзи

  • Deutscher Fußball-Bund (2026): Wettbewerbsformen im Kinderfußball, брошура, към 03/2026 (първа версия 09/2024). assets.dfb.de. U-8/U-9 от 3 срещу 3 до 5 срещу 5, U-10/U-11 от 4 срещу 4 до 7 срещу 7.
  • Български футболен съюз (2026): Наредба за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС за сезон 2026/2027 година, юни 2026 г. bfu-burgas.bg. Копие на сайта на Областния съвет на БФС Бургас. Наименования на форматите „футбол 7“, „футбол 9“ и „футбол 11“; чл. 4 (7): в детските срещи по футбол 3, 5, 7 и 9 не се обявява резултат и не се прави класиране.

Книги и изследвания

  • Wein, H. (2012): Spielintelligenz im Fußball: kindgemäß trainieren, 2-ро издание, Meyer & Meyer. Пет етапа на развитие от 7 до под 16 години; в минифутбола на осем- и деветгодишните правилото „в момента на гола един от тримата съотборници трябва да се намира в собствената половина на игрището“; от третия етап (от 10 години) „винаги да се защитава в триъгълна формация“; вместо да се дават решения, да се задават отворени въпроси, „които водят до размисъл“.
  • Wein, H. (2004): Entwicklung der Spielintelligenz im Fußball, съст. Peter Schreiner, Institut für Jugendfußball, ISBN 3-927570-60-5. „Mit Spielen stimulieren statt mit Übungen instruieren“ (да стимулираш с игри, а не да инструктираш с упражнения).
  • Memmert, D., König, S. (2011): Zur Vermittlung einer allgemeinen Spielfähigkeit im Sportspiel. In S. König, D. Memmert, K. Moosmann (Hrsg.), Das große Buch der Sportspiele. Limpert. dshs-koeln.de. Целенасочено обучение (deliberate coaching): без указания, които стесняват фокуса на вниманието на децата; в теста за решения на Memmert и Furley (2007) 45 процента от юношите не посочили свободния съотборник.
  • Forcher, L., Forcher, L., Altmann, S., Jekauc, D., Kempe, M. (2023): The Success Factors of Rest Defense in Soccer: A Mixed-Methods Approach of Expert Interviews, Tracking Data, and Machine Learning. Journal of Sports Science & Medicine 22(4), 707–725. doi:10.52082/jssm.2023.707. 153 мача от Бундеслигата 2020/21: средно 3,7 остатъчни защитници срещу 2,0 нападатели, остатъчната защита около 28 метра широка и 7 метра дълбока; повече превъзходство говори за по-успешна остатъчна защита, при слаб модел и само 75 неуспешни ситуации; общоприето определение няма.

Често задавани въпроси

От каква възраст да тренирам остатъчна защита при децата?
Обяснението според нашия опит си струва от U-12/U-13, на 11 и 12 години, защото тогава децата разбират идеята „пази пространството, а не противника“ и като понятие. Като игра тя идва по-рано: Хорст Вайн използва още в минифутбола на осем- и деветгодишните правило, според което при гол един от тримата играчи трябва да стои в собствената половина. От U-14/U-15 темата влиза във всяко тактическо занимание.
Колко остатъчни защитници трябват при 9 срещу 9 или 11 срещу 11?
Нашето правило: числено превъзходство срещу нападателите на противника. При 9 срещу 9 с 3-3-2 или 3-2-3 срещу двама нападатели назад остават тримата защитници, срещу един стигат двама. Един халф се изнася най-много до централната линия. При 11 срещу 11 с четирима отзад това са двамата централни защитници, далечният от топката краен защитник и опорният халф, тоест трима до четирима играчи в триъгълно разположение. Отборите в Бундеслигата имаха средно 3,7 остатъчни защитници срещу 2 нападатели.
Каква е разликата между остатъчна защита и обикновена опека?
Който пази човек, следва своя противник. Който е в остатъчната защита, държи позиция и пази пространството, през което би минала контраатаката. Това разделение е опростяване за младите играчи, защото общоприето научно определение на понятието засега няма. Обясни разликата изрично: който смята, че все някой ще остане отзад, ще бъде изненадан при първото превключване на противника.
Колко тренировки трябват, докато остатъчната защита заработи в мача?
От собствен опит препоръчваме при U-12/U-13 две занимания месечно в продължение на три месеца, докато броят, стъпаловидността и разстоянието се затвърдят. При U-14/U-15 блок от три до пет минути се побира в почти всяко тактическо занимание. Упражнявай темата в игрови форми с истинска контра, а не в упражнения на сухо, по принципа на Хорст Вайн: „да стимулираш с игри, а не да инструктираш с упражнения“.
Какво да правя, ако остатъчните ми защитници постоянно се изнасят твърде напред?
Първо: преди всеки мач разпредели ролята поименно, например „Ники и Иво, вие оставате отзад“, защото общото „някой трябва да осигурява“ се изпарява. Второ: в мача извикай кратък сигнал като „Назад!“, щом някой застане твърде високо. Трето: след всяка серия играчите 30 секунди сами казват кой каква роля е имал. Хорст Вайн съветва вместо готови решения да задаваш отворени въпроси, които карат играчите да мислят.