Родителите до терена: правила за поведение в детския футбол

Защо страничната линия решава турнирния ден

Стоиш край терена, детето ти е с топката и „Шутирай!“ ти се изплъзва, преди да усетиш. Това го познава всеки футболен родител. В обикновен кръг от първенството почти не се забелязва. В турнирния ден обаче се натрупва: вместо един мач са четири или пет, вместо познатите родители от клуба край терена стои пъстра смесица от непознати възрастни, а сгъстената програма изнервя всички.

Най-големият източник на стрес на детския турнир рядко са децата – по-често това са възрастните. Шумните указания отстрани, споровете със съдията и натискът за резултат отнемат на децата точно радостта от играта, заради която например германската федерация DFB преустрои състезателните формати в детския футбол.

Турнирът изостря това по три причини. Децата играят няколко кратки мача с малко почивка помежду им, така че напрежението се трупа, вместо да се разсейва. Родителите почти не се познават, а мълчаливото сравнение между чужди семейства вдига тона. И сгъстената програма превръща всяко закъснение в повод за нерви. Добрата новина: четири прости правила стигат, за да помага страничната линия на децата, вместо да ги спъва. Тази статия е за теб като родител, а в края ѝ ще намериш готов образец, с който организаторът задава тона за всички.

Окуражавай – да, давай указания – не

Най-важното правило първо: окуражавай – да, давай указания – не. Аплодисменти, името на детето, едно „продължавай така“ след изгубен двубой – всичко това носи. Проблемът са тактическите указания. „Давай наляво“, „подай“, „стой отзад“ идват от треньора, а не от страничната линия.

Причината е проста. Дете, което чува два гласа едновременно – на треньора си и на баща си, – вече не може да вземе собствено решение. То замръзва за миг и точно тази секунда често решава двубоя. Децата учат футбол, като сами решават и правят грешки по пътя. Който им отнема решението отвън, им отнема и ученето.

В разгара на играта помага едно практично правило: всичко, което би извикал и на дете от другия отбор, е наред. „Браво“ за хубаво спасяване и от двете страни – да. Указание само за твоето дете – не.

Разликата личи в конкретните викове. „Супер се бори“, „продължавай така“, „страхотен пас“ или просто ръкопляскане окуражават, без да управляват. „Шутирай“, „наляво“, „фаулирай го“ или „защо не подаваш“ обаче са треньорска работа и нямат място край терена. Когато усетиш, че команда ти е на езика, замени я с името на детето си и едно „хайде“. Така даваш същото насърчение, без да му отнемаш решението.

Уважавай съдията

Много детски мачове не се ръководят от опитен съдия, а от 15-годишен младеж с току-що завършен съдийски курс или от треньор доброволец от клуба. Грешките са част от това и през деня обикновено се изравняват. Който ги коментира на висок глас, не печели нищо, а губи много.

Защото тук ефектът на примера се вижда веднага. Дете, което гледа как баща му крещи на съдията, научава, че така се говори с авторитетите. А младият съдия, когото ядосани родители нападат още след третия му мач, често се отказва още в първия си сезон. В Германия DFB от години отчаяно търси млади съдии. Всяка обида край терена в дългосрочен план струва на аматьорския футбол точно хората, без които нито един турнир не може да се проведе.

Затова правилото е простичко: при грешно отсъждане остани спокоен и не казвай нищо. Ако наистина нещо съществено не е наред, това го урежда треньорът след мача, а не родителят по време на мача.

По-трудно е, когато собственото ти дете се ядоса на грешно отсъждане. И тук твоят пример помага повече от всяко обяснение. Едно спокойно „неприятно е, но и съдията не вижда всичко, просто продължавай да играеш“ учи детето да се справя с несправедливостта, вместо да се закача за нея. Точно това спокойствие то ще отнесе от футбола в ситуации, които вече нямат нищо общо със спорта.

Резултатът е на втори план

В Германия при най-малките – до U-7 и при U-8/U-9 – на много места нарочно не се води класиране. Това не е разглезване, а спортно решение: на тази възраст е важно децата да имат много допири с топката, да обикнат играта и да искат да се връщат. Резултатът е на втори план. В България БФС не поставя такава граница – за всички възрастови групи се играе с резултати, а дали при най-малките да се пропусне класирането, решава организаторът на турнира. Съветът обаче важи и тук.

За теб край терена това означава две неща. Първо: след мача питай детето си за най-хубавия момент, а не за резултата. Децата, които след всеки мач чуват само въпроса за резултата, свързват футбола с напрежение, а не със забавление – а напрежението и без това идва достатъчно рано. Второ: аплодирай всяко дете, не само своя отбор. Хубавото спасяване или красивият пас заслужават аплодисменти, независимо каква фланелка носи вратарят. Това отпуска цялата странична линия, защото маха от деня мълчаливото състезание между родителите.

Ти си примерът

Трите правила дотук се свеждат до едно: ти си примерът, независимо дали искаш, или не. По време на мача децата поглеждат към страничната линия по-често, отколкото родителите си мислят, и копират това, което виждат там. Който крещи на съдията, възпитава крещящи. Който след загуба тръгва намусен към колата, учи детето, че изгубеният мач проваля целия следобед.

Обратното действа по същия начин. Родител, който след мача подава ръка на детето от другия отбор, уважава съдията и може да преглътне загуба, дава на собственото си дете модел, който стига далеч отвъд футбола. Това е истинската причина страничната линия да е много по-важна, отколкото подсказва краткият турнир.

Как да зададеш тона за турнира: табела и писмо до родителите

Ако организираш турнира или водиш отбора, имаш лост, който никой отделен родител няма: поставяш правилата, преди топката да се е завъртяла. Правила за поведение, които са записани предварително в писмото до родителите и висят като ламинирана табела на входа, действат по-добре от всяко съобщение по микрофона, когато настроението вече се е обърнало.

Стигат два елемента. Първо, едно изречение в поканата или в информационното писмо до родителите, например: „За да бъде денят хубав за всички деца, молим край терена за окуражаване вместо указания, уважение към младите ни съдии и аплодисменти за хубавите изпълнения и на двата отбора.“ Второ, табела с четирите правила, добре видима на входа и до игрищата. Ако и без това организираш турнира с инструмент като AreaCopa, просто добави табелата към списъка с материали за турнирния ден.

Този текст можеш да вземеш директно, да го ламинираш и да го окачиш:

Ако някой родител въпреки всичко редовно прекалява, това не е работа за страничната линия, а за спокоен разговор далеч от игрището. Как да подходиш към него като треньор, без конфликтът да ескалира, ще прочетеш в ръководството за трудните родители. А как да планираш целия турнирен ден – от поканата до награждаването, – показва чек листът за футболен турнир.