Бързината в детско-юношеския футбол може да се тренира, но не с все повече еднакви спринтове. Какво действа, зависи от скока в растежа: скоковата тренировка подобрява спринта преди и след скока (Ramirez-Campillo и колеги, 2023), свободните спринтове в едно проучване подействаха по-силно преди скока, отколкото в разгара му (Moran и колеги, 2018), а спринтовете с шейна в малко проучване подействаха едва от началото на скока (Rumpf и колеги, 2015). И понеже младите играчи стават с около три процента по-бързи годишно още с обичайната тренировка (Williams и колеги, 2011), едва сравнението с това развитие показва дали тренировката ти носи нещо.
Един пример от практиката показва къде е проблемът. Футболисти аматьори бягаха осем седмици по три пъти седмично максимални стартове, по думите на лектора Хорст Алман (Horst Allmann) до 360 спринта. Преди това бягаха с 6,97 метра в секунда, след това с 6,92 (Allmann, 2010). По-бързи не бяха станали.
Алман е дипломиран футболен треньор (Fußball-Lehrer) и треньор по лека атлетика. Той представи този резултат през 2010 г. на Международния треньорски конгрес на германското сдружение на футболните треньори (Bund Deutscher Fußball-Lehrer). Това не е публикувано проучване: нямаше контролна група, участниците бяха футболисти аматьори, а възраст Алман не посочва. Резултатът съвпада с едно проучване с юноши в разгара на скока в растежа, но не с всички. Въпреки това той описва проблем, който много детско-юношески треньори познават: спринтираш и спринтираш, а отборът не става по-бърз. Това ръководство ти показва на какво може да се дължи това, какво наистина действа, от кой момент действа и как да разбереш дали тренировката ти изобщо е променила нещо.
Защо още повече стартове често не дават нищо
Пресметни набързо. При четири тренировки седмично футболистът прави между 500 и 600 старта на 5 до 25 метра, така преценява Алман. Спринтьорът в леката атлетика според неговата оценка стига за същото време до 120 до 150 максимални спринта. Значи футболистът спринтира четири пъти по-често. На теория той би трябвало да е по-бързият.
Не е. За да промени нещо една тренировка, тялото се нуждае от стимул: натоварване, което е достатъчно ново или достатъчно тежко, за да го принуди да се адаптира. Щом стотици стартове седмично вече не дават този стимул, още няколко в загрявката със сигурност няма да го дадат. Алман обяснява това с бариера на скоростта: който спринтира винаги еднакво, според неговия опит затвърждава съществуващото темпо, вместо да го измести.
Числата го потвърждават, но само отчасти. В проучване с играчи от академия в разгара на скока в растежа една допълнителна спринтова тренировка седмично подобри времето на 20 метра с 1,5%, а контролната група без допълнителна тренировка също се подобри с 1,5% (Moran и колеги, 2018). При по-малките играчи преди скока същата тренировка обаче подейства ясно: на 20 метра те се подобриха от 3,82 на 3,72 секунди, докато контролната група остана на място (Moran и колеги, 2018).
Положението обаче не е съвсем еднозначно. Мета-анализ за спринтовата тренировка на същата изследователска група откри обратния модел: почти никакъв ефект преди скока в растежа, най-големите ефекти в разгара на скока и след него (Moran и колеги, 2017a). Така че дали свободните спринтове действат по-добре преди или след скока, остава открито, защото две работи на една и съща група стигат до противоположни резултати. Сигурно е само едно: още от същото не е план.
Три изречения, които се чуват във всяка съблекалня
Какво вярват треньорите за бързината и какво казват числата.
Мит: Който спринтира много, става по-бърз.
Кое наистина има значение: Според Алман футболистът и без това прави по 500 до 600 старта седмично. Няколко допълнителни старта в загрявката трудно са нов стимул за тялото.
Мит: Бързината е вродена, малко може да се направи.
Кое наистина има значение: Отчасти е вярно, спринтовите качества са силно наследствени (Haugen и колеги, 2019). Силата, скоковете, спринтовете и чистата техника все пак ги подобряват, според зрелостта в различна степен.
Мит: Щом времената се подобряват, тренировката действа.
Кое наистина има значение: Играчите от академии стават с около 3% по-бързи годишно още с обичайната си тренировка (Williams и колеги, 2011). Едва над това се вижда твоят дял.
Мярката: около 3% годишно идват с обичайната тренировка
Тук е една мисловна грешка, която е приятна. Измерваш през август, измерваш през май, времената са по-добри. Тренировката е подействала.
Може би. А може би не. Защото младите играчи стават всяка година по-бързи и с най-обикновена клубна тренировка. В английска футболна академия 200 играчи от U-12 до U-16 се подобряваха годишно с около 3,1% на 10 метра и с 2,7% на 30 метра (Williams и колеги, 2011). При 1 134 играчи от програмата на регионалните центрове на Германския футболен съюз (DFB) времето на 20 метра от U-13 към U-14 падна от 3,57 на 3,46 секунди, също с около 3% (Leyhr и колеги, 2018). Краката стават по-дълги, мускулите по-силни, нервната система по-зряла, а към това се добавя редовната тренировка. И двете групи тренират повече от средностатистически клубен отбор. За обикновените клубни отбори няма сравними данни и летвата от около три процента за тях по-скоро е поставена високо.
Така вече имаш мярка. Ако твоят U-14 се подобри с два до три процента за една година, това е в рамките на нормалното развитие и още не доказва ефект от тренировката. За сезон от август до май, тоест около девет месеца, летвата от тези годишни стойности грубо пресметната е малко над два процента. Сигурно разпознаваш ефект само при сравнение с група без допълнителната тренировка, например с паралелен отбор.
Какво вместо това прави играчите по-бързи
Щом само повече спринтове не стигат, какво тогава? Отговорът е незрелищен и точно затова непопулярен.
Сила. В първите метри стъпалото стои сравнително дълго на земята. Затова решаващо е колко сила натискаш в земята за това време, а не колко бързо движиш краката. При национални състезатели времето на 30 метра беше тясно свързано със силата при клек (Wisløff и колеги, 2004). Алман пише освен това, че гюлетласкачи, чукохвъргачи и щангисти без никаква спринтова тренировка често били по-бързи на старта от първокласни спринтьори; при сравнение в дортмундските зали Westfalenhallen спринтьорите нямали никакъв шанс срещу атлетите от силовите дисциплини на 30 метра (Allmann, 2010). Това не е експеримент, но съвпада с резултата на Wisløff и колеги. Как да изградиш тази сила, ще прочетеш в тренировката за експлозивна сила за футболисти.
Техника. Силата не помага, ако се губи в небрежна крачка. Стъпалото трябва да стъпва под тялото, тазобедрената става трябва да се изпъва, тялото трябва да остане изправено. Това е задачата на беговата азбука и тя е предпоставка, а не екстра.
Стабилност. Тяло, което се накланя встрани при всеки контакт със земята, губи сила. Дали самата тренировка за баланс прави спринта пряко по-бърз, обаче е спорно (Zech и колеги, 2010). Сигурната ѝ полза е в чистите приземявания и по-малкото контузии на глезена.
Спринтовете въпреки това остават в тренировката. Те са едно от няколко тренировъчни средства и същевременно проверката дали работата по силата и техниката дава резултат.
А четвъртият лост изобщо не е в краката. Най-бързият играч на терена рядко е този, който пробягва 30-те метра най-бързо, а този, който половин секунда по-рано знае накъде. Как да развиваш целенасочено тази бързина на решението, е отделна тема, а най-популярният път натам е грешният.
Зрелостта побеждава календара: скокът в растежа
Представи си своя набор U-14. Всички родени в една и съща календарна година, всички на една и съща тренировка. И въпреки това костната възраст на двама от тях може да се различава с до четири години (Johnson и колеги, 2009). Единият е още изцяло в детското си тяло, другият вече е минал скока в растежа и се бръсне.
Решаващият момент се нарича скок в растежа, в специализираната литература peak height velocity. При момчетата той настъпва средно между 13,8 и 14,2 години (Malina и колеги, 2004; Philippaerts и колеги, 2006), но само средно. Около този момент управлението на движенията може временно да стане по-несигурно, поне при някои юноши (Quatman-Yates и колеги, 2012). Движения, които преди бяха чисти, изведнъж изглеждат дървени. Момчето се спъва в собствените си крака.
Това не е мързел и не е връщане назад. Като обяснение се приема, че ръцете и краката растат по-бързо, отколкото нервната система успява да пренастрои новите лостове. Специализираният термин за това е adolescent awkwardness, тромавостта на подрастващия. Тя отминава. Това, което има значение в тази фаза, е техниката да се задържи, а не да се изгражда наново.
От каква възраст какво действа?
Сега става практично. Степента на зрялост определя заедно с други фактори кой тренировъчен стимул и колко силно стига до играча.
| Тренировъчно средство | преди скока в растежа | от скока в растежа нататък |
|---|---|---|
| Скокова тренировка (ефект върху спринта) | действа, малки до средни ефекти | действа, малки до средни ефекти |
| Свободни спринтове (16 × 20 м седмично) | в едно проучване подействаха ясно | в разгара на скока в същото проучване не по-добре от без тях |
| Спринтове с шейна | малко проучване: няма измерим ефект | малко проучване: около 5,8% на 30 м |
| Силова тренировка | малък, статистически несигурен прираст на силата | значително по-голям прираст на силата |
| Бегова техника и координация | действа, лесно се усвоява | наученото се пази, в скока се пренастройва |
Зад редовете стоят тези работи. В мета-анализ с 11 проучвания и 744 участници скоковата тренировка действаше еднакво добре преди и след скока в растежа, включително върху спринта (Ramirez-Campillo и колеги, 2023). По-стар преглед откри най-силния ефект върху спринта преди скока и в разгара му (Rumpf и колеги, 2012). Свободните спринтове идват от проучването с 16 бягания по 20 метра веднъж седмично (Moran и колеги, 2018), с описаното по-горе противоречие с мета-анализа. Според мета-анализ силовата тренировка повишаваше силата преди скока само малко и статистически несигурно, по време на скока и след него ясно (Moran и колеги, 2017b). Въпреки това тя е безопасна и полезна в детска и юношеска възраст, казва международен консенсус (Lloyd и колеги, 2014).
Спринтът със съпротивление е най-ясният пример за разлика в зрелостта. В малко проучване без контролна група юноши в разгара на скока в растежа или след него станаха със спринтове с шейна с около 5,8% по-бързи на 30 метра, а по-малките преди скока не се подобриха измеримо (Rumpf и колеги, 2015). При 32 деца това е указание, не доказателство.
От това следва едно практическо правило. Играчите преди скока реагират особено добре на скокова тренировка и техника. Играчите след скока печелят допълнително от комбинацията от силова и скокова тренировка (Lloyd и колеги, 2016).
Колко често, колко дълго, колко силно?
Най-честата грешка в тренировката за бързина не е твърде малко усилие, а твърде много от едно и също. Три правила помагат срещу това.
Първо за честотата. В проучването с играчи от академия стигаше една тренировка седмично с 16 спринта по 20 метра и 90 секунди почивка (Moran и колеги, 2018). Ако искаш, раздели това количество на два тренировъчни дни, авторите смятат това за възможно.
Първо: съзнателно сменяй темпото. Алман препоръчва стартовете непосредствено след силови и скокови упражнения да се бягат не на максимум, а на около 80%, за да остане техниката чиста. За чисто спринтови блокове една магистърска теза от Грац по Щайнхьофер (Steinhöfer) препоръчва обратно максимални бягания с пълни почивки (Petrovcic, 2018). Комбинирай двете: чисти бягания за затвърждаване, малко максимални спринтове в свежо състояние.
Второ: дълги почивки, кратки блокове. Разумен спринтов блок за юноши са три до четири серии по четири до пет спринта на 15 до 50 метра, между повторенията две до три минути почивка, между сериите четири до пет (Steinhöfer по Petrovcic, 2018). Усеща се като много стоене. Въпреки това е правилно, защото бързината изисква свежа нервна система.
Трето: приемай сериозно критерия за спиране. Щом времената ясно се влошат, блокът приключва. Оттам нататък тренираш издръжливост, не бързина, а това не беше планът.
И четвърто правило, което звучи по-малко като дозиране, но е най-важното: разнообразявай. И това препоръчва Алман. Един и същ спринт на едно и също разстояние от една и съща стартова позиция само потвърждава това, което тялото вече може. Сменяй разстоянието, настилката, стартовата позиция, съпротивлението и темпото. Стимулът е в отклонението.
Три тренировъчни форми за старта
За да не остане всичко това теория, ето три форми, които Алман описва и които можеш да използваш още във вторник.
Скокове по кутии със самостоятелно избрано разстояние. Пет ниски кутии в редица. От U-13 нататък играчите скачат за загрявка с два крака, редувайки земя и кутия, а кутиите са на метър една от друга. От U-15 следва целевото упражнение по Алман: същият модел с по-големи разстояния, в началото пет метра, после с по един метър повече, докато играчът се приземява чисто. За разлика от Алман играчите се отблъскват с един крак и се приземяват на два, както в ръководството за експлозивна сила. По-малките играчи скачат без кутии. Това тренира хоризонталната отскокова сила, тоест точно силата, от която се нуждае стартът.
Бягане с теглене и леко съпротивление. Партньор държи въже или колан със слабо съпротивление, играчът стартира срещу него на 10 до 15 метра и после преминава в свободно бягане. Важно е дозирането: съпротивлението трябва да е толкова ниско, че движението все още да прилича на спринт. Ако е твърде голямо, играчът клеква в седяща поза и тъпче напред с темпо на ходене. След това винаги добави два-три свободни пробега, за да се върне движението към нормалното темпо. Помни: това е силово упражнение, не упражнение за честота, и според малкото проучване по-горе се отплаща най-вече от началото на скока в растежа.
Високо повдигане на коленете надолу по склон. Достатъчен е лек наклон. Който иска да изпълни чисто повдигането на коленете надолу по склона, трябва да е достатъчно бърз, иначе пада. Упражнението налага движението, вместо само да го обяснява. „Надолу по склон“ означава: лек наклон, кратко разстояние и не с играчи, които в момента се спъват в разгара на скока в растежа.
Измервай, не гадай: тестът на 10 метра
Ако от този текст запомниш само едно нещо, нека е това: измервай. Без числа не знаеш дали тренировката ти действа, а мярката от около три процента годишно можеш да приложиш само ако изобщо имаш стойности.
Ето как се прави правилно, по протокола от една магистърска теза от Байройт (Schmoll, 2019): 20 метра с междинно време на 10 метра. Старт от разкрачена позиция, без стартов сигнал, за да не се измерва и времето за реакция. Три опита, между тях поне три минути почивка. Взима се средната стойност от двата най-добри, най-точно с фотоклетки. За ориентир: в програмата на регионалните центрове на DFB, тоест при най-добрите около четири процента от един набор, играчите на U-14 бягаха 20 метра средно за 3,46 секунди, а играчите на U-15 за 3,35 секунди, измерено с фотоклетки (Leyhr и колеги, 2018). Времена, засечени на ръка, не са пряко сравними с тях.
А сега уловката, която почти никой не споменава. Точно първите десет метра, които в мача имат най-голямо значение, се измерват най-трудно. В малко проучване първите десет метра се повтаряха само умерено (r = 0,57), вторите десет почти перфектно (r = 0,95), така съобщава Schmoll (2019) за 16 играчи. За теб това означава: винаги измервай и двата участъка и измервай старта повече от веднъж, преди да правиш изводи.
Твоят план за сезона
Събери всичко в една проста последователност. В началото на сезона измерваш веднъж, правилно, 10 и 20 метра, и записваш стойностите. После поглеждаш набора и грубо го разделяш: кой е в разгара на скока в растежа, кой го е минал и кой тепърва му предстои. След това насочваш акцентите. Играчите преди скока получават техника, скокове, спринтове и сила със собственото тегло, тези след скока допълнително сила с нарастваща тежест и форми със съпротивление. Една спринтова тренировка седмично, в свежо състояние и с дълги почивки, стартове след силови упражнения на около 80%, плюс сменящи се форми.
В края на сезона измерваш отново и сравняваш с летвата от около три процента годишно (Williams и колеги, 2011), тоест за сезон от девет месеца малко над два процента. Ако подобрението е ясно над нея, това говори в полза на тренировката ти. Ако е в рамките на летвата, то не доказва нито едното, нито другото. Това е неудобна сметка, но е честна.
Истинската проверка накрая така или иначе не идва от хронометъра, а от играта. Един предсезонен турнир ти показва под истински натиск дали новият старт издържа в единоборството. Как да подготвиш отбора си изцяло за това, ще прочетеш в плана за подготовка за турнир.
Планирай предсезонния си турнирБезплатно и без регистрацияИзточници
Източник от практиката
- Allmann, H. (2010): Trainingsmethodische Variationen für ein effektives Laufschnelligkeitstraining im Fußballtraining. Internationaler Trainer-Kongress 2010, Bund Deutscher Fußball-Lehrer, с. 30–37. bdfl.de. Осем седмици максимални стартове без подобрение, 500 до 600 старта седмично, правилото за 80%, скокове по кутии, теглене със съпротивление, атлетите от силовите дисциплини на старта и сравнението в дортмундските зали Westfalenhallen; доклад от практиката, не проучване.
Спринтова тренировка и зрялост
- Moran, J., Parry, D. A., Lewis, I., Collison, J., Rumpf, M. C., Sandercock, G. R. H. (2018): Maturation-related adaptations in running speed in response to sprint training in youth soccer players. Journal of Science and Medicine in Sport 21(5), 538–542. doi:10.1016/j.jsams.2017.09.012. 16 спринта по 20 метра веднъж седмично: преди скока в растежа ясен ефект, в разгара му не по-добре от контролната група.
- Moran, J., Sandercock, G., Rumpf, M. C., Parry, D. A. (2017a): Variation in Responses to Sprint Training in Male Youth Athletes: A Meta-analysis. International Journal of Sports Medicine 38(1), 1–11. doi:10.1055/s-0042-111439. Спринтовата тренировка като цяло има среден ефект, най-силен в разгара на скока в растежа и след него.
- Rumpf, M. C., Cronin, J. B., Mohamad, I. N., Mohamad, S., Oliver, J. L., Hughes, M. G. (2015): The effect of resisted sprint training on maximum sprint kinetics and kinematics in youth. European Journal of Sport Science 15(5), 374–381. doi:10.1080/17461391.2014.955125. Спринтове с шейна: с около 5,8% по-бързи на 30 метра от началото на скока в растежа, преди това няма измерим ефект; 32 деца, без контролна група.
- Rumpf, M. C., Cronin, J. B., Pinder, S. D., Oliver, J., Hughes, M. (2012): Effect of different training methods on running sprint times in male youth. Pediatric Exercise Science 24(2), 170–186. doi:10.1123/pes.24.2.170. Плиометрията действа най-силно върху спринта преди скока в растежа и в разгара му, след него комбинираната тренировка.
Скокова и силова тренировка
- Ramirez-Campillo, R. et al. (2023): Plyometric-Jump Training Effects on Physical Fitness and Sport-Specific Performance According to Maturity: A Systematic Review with Meta-analysis. Sports Medicine – Open 9, 23. doi:10.1186/s40798-023-00568-6. 11 проучвания, 744 участници: скоковата тренировка действа еднакво добре преди и след скока в растежа, включително върху спринта.
- Lloyd, R. S., Radnor, J. M., De Ste Croix, M. B., Cronin, J. B., Oliver, J. L. (2016): Changes in Sprint and Jump Performances After Traditional, Plyometric, and Combined Resistance Training in Male Youth Pre- and Post-Peak Height Velocity. Journal of Strength and Conditioning Research 30(5), 1239–1247. doi:10.1519/JSC.0000000000001216. Всички форми на тренировка подобриха спринта и скока и в двете групи по зрялост; плиометрията най-силно преди скока, комбинацията най-силно след него.
- Moran, J., Sandercock, G. R. H., Ramírez-Campillo, R., Meylan, C., Collison, J., Parry, D. A. (2017b): A meta-analysis of maturation-related variation in adolescent boy athletes' adaptations to short-term resistance training. Journal of Sports Sciences 35(11), 1041–1051. doi:10.1080/02640414.2016.1209306. Силовата тренировка повишава силата във всеки стадий на зрялост, по време на скока и след него повече.
- Lesinski, M., Prieske, O., Granacher, U. (2016): Effects and dose-response relationships of resistance training on physical performance in youth athletes: a systematic review and meta-analysis. British Journal of Sports Medicine 50(13), 781–795. doi:10.1136/bjsports-2015-095497. 43 проучвания: средни ефекти върху силата и скока, малки върху спринта.
- Lloyd, R. S. et al. (2014): Position statement on youth resistance training: the 2014 International Consensus. British Journal of Sports Medicine 48(7), 498–505. doi:10.1136/bjsports-2013-092952. Силовата тренировка е безопасна и полезна в детска и юношеска възраст.
- Wisløff, U., Castagna, C., Helgerud, J., Jones, R., Hoff, J. (2004): Strong correlation of maximal squat strength with sprint performance and vertical jump height in elite soccer players. British Journal of Sports Medicine 38(3), 285–288. doi:10.1136/bjsm.2002.002071. Силата при клек е тясно свързана с времето на 30 метра.
Естествено развитие и измерване
- Williams, C. A., Oliver, J. L., Faulkner, J. (2011): Seasonal monitoring of sprint and jump performance in a soccer youth academy. International Journal of Sports Physiology and Performance 6(2), 264–275. doi:10.1123/ijspp.6.2.264. 200 играчи от академия от U-12 до U-16: годишно с около 3,1% по-бързи на 10 метра и с 2,7% на 30 метра.
- Leyhr, D., Kelava, A., Raabe, J., Höner, O. (2018): Longitudinal motor performance development in early adolescence and its relationship to adult success: An 8-year prospective study of highly talented soccer players. PLOS ONE 13(5), e0196324. doi:10.1371/journal.pone.0196324. 1 134 играчи от регионалните центрове на DFB: 20 метра за 3,57 (U-13), 3,46 (U-14) и 3,35 секунди (U-15).
- Schmoll, S. (2019): Entwicklung und Evaluierung eines Athletiktrainingsprogramms für Nachwuchsfußballer (mid-PHV), магистърска теза, Universität Bayreuth. epub.uni-bayreuth.de. Протокол за измерване на 10 и 20 метра, повторяемост на първите и вторите десет метра.
- Petrovcic, C. (2018): Nachhaltiges Athletiktraining im Kinder- und Jugendfußball, магистърска теза, Karl-Franzens-Universität Graz. Спринтови блокове по Щайнхьофер: три до четири серии по четири до пет спринта на 15 до 50 метра.
Растеж и зрялост
- Malina, R. M., Bouchard, C., Bar-Or, O. (2004): Growth, Maturation, and Physical Activity, 2-ро издание, Human Kinetics, Champaign. Скок в растежа при момчетата средно между 13,8 и 14,2 години; цитирано по Schmoll (2019).
- Philippaerts, R. M. et al. (2006): The relationship between peak height velocity and physical performance in youth soccer players. Journal of Sports Sciences 24(3), 221–230. doi:10.1080/02640410500189371. Скок в растежа при фламандски юноши футболисти средно на 13,8 години.
- Johnson, A., Doherty, P. J., Freemont, A. (2009): Investigation of growth, development, and factors associated with injury in elite schoolboy footballers: prospective study. BMJ 338, b490. doi:10.1136/bmj.b490. Костната и календарната възраст в един и същ набор може да се различават с до четири години.
- Cumming, S. P., Lloyd, R. S., Oliver, J. L., Eisenmann, J. C., Malina, R. M. (2017): Bio-banding in Sport: Applications to Competition, Talent Identification, and Strength and Conditioning of Youth Athletes. Strength and Conditioning Journal 39(2), 34–47. doi:10.1519/SSC.0000000000000281. Скокът в растежа трае около две години, момчетата растат през него с 5 до 11 сантиметра годишно.
- Quatman-Yates, C. C., Quatman, C. E., Meszaros, A. J., Paterno, M. V., Hewett, T. E. (2012): A systematic review of sensorimotor function during adolescence: a developmental stage of increased motor awkwardness? British Journal of Sports Medicine 46(9), 649–655. doi:10.1136/bjsm.2010.079616. Управлението на движенията при растежа може временно да се влоши при някои юноши.
- Haugen, T., Seiler, S., Sandbakk, Ø., Tønnessen, E. (2019): The Training and Development of Elite Sprint Performance: an Integration of Scientific and Best Practice Literature. Sports Medicine – Open 5, 44. doi:10.1186/s40798-019-0221-0. Спринтовите качества са силно наследствени, но основите им въпреки това могат да се тренират.
Баланс
- Zech, A. et al. (2010): Balance training for neuromuscular control and performance enhancement: a systematic review. Journal of Athletic Training 45(4), 392–403. doi:10.4085/1062-6050-45.4.392. Ефектът на тренировката за баланс върху спринта и скока е спорен.



